24.09.2015 г., 17:29  

За всички, нали

462 0 1

В душата понякога става ми мъчно,

да питам сърцето защо ми мълчи.

Устата да бълва думите злъчно,

В мене човече любов отключи.

Да страдаш от злобните приказки днес,

това ли се питам сега е на мода?

Защо, защо ли живеем под стрес?

Някой да търси лична изгода.

Светът е малък толкова малък,

слънцето грее за всички нали?

Дори да отчупиш от чуждия залък,

обич, любов, човече, вземи.

В.Й. 19.09.2015г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...