В душата понякога става ми мъчно,
да питам сърцето защо ми мълчи.
Устата да бълва думите злъчно,
В мене човече любов отключи.
Да страдаш от злобните приказки днес,
това ли се питам сега е на мода?
Защо, защо ли живеем под стрес?
Някой да търси лична изгода.
Светът е малък толкова малък,
слънцето грее за всички нали?
Дори да отчупиш от чуждия залък,
обич, любов, човече, вземи.
В.Й. 19.09.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
