8.09.2023 г., 18:26 ч.

За всичко съм виновен 

  Поезия
513 6 7

ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН

 

... навярно е от многото печал,

що трупах със прочетените книги,

обзема ме непоносима жал за пламналите в жегата авлиги,

за щъркела в сумтящите блата, и днес не смогнал жабче да си хване,

за друмника пред моите врата, осъмнал – и си тръгнал непоканен,

за просяка, със моя лев един нахранил с кренвирш малкото си кутре,

 

за туй, че обещах на моя син че колело ще купя! – ама утре,

за малкото момиченце с балон, издъхнал с "Пук!" по мидите на плажа,

за липовия цвят от скършен клон, насметен от Айшето на паважа,

и за това, че братът мрази брат, че утрешния ден сами си тровим –

за всяка болчица на този свят! – виновен съм.

За всичко съм виновен.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??