За всичко съм виновен
ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
... навярно е от многото печал,
що трупах със прочетените книги,
обзема ме непоносима жал за пламналите в жегата авлиги,
за щъркела в сумтящите блата, и днес не смогнал жабче да си хване,
за друмника пред моите врата, осъмнал – и си тръгнал непоканен,
за просяка, със моя лев един нахранил с кренвирш малкото си кутре,
за туй, че обещах на моя син че колело ще купя! – ама утре,
за малкото момиченце с балон, издъхнал с "Пук!" по мидите на плажа,
за липовия цвят от скършен клон, насметен от Айшето на паважа,
и за това, че братът мрази брат, че утрешния ден сами си тровим –
за всяка болчица на този свят! – виновен съм.
За всичко съм виновен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
