7.03.2012 г., 0:11

За вярата на Надежда

2.3K 0 16

Умираше Надежда

От... злоба...

Пронизваха я

с ледени игли

а вън вали

а вън вали...

И отслабна

И стана мъничка

И крехка

А силиконовите ù гърди

Ръждясваха сами...

Тогава тя на Слънчо ги показа

Изми ги с шепа

Утринна роса

И патина платина

И злато

В миг се разля

Един младеж

До нея спря

Усетила голямата му обич

И стаена нежност

Тя се търкулна...

От злобата не бе останала следа

Какво ù трябва на една жена

Усмихна се и заживя...

Щастливо...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радост, разбрах, че ме разбра, благодаря!!!
    Валентин, ще се хабя, защото видях, че има смисъл!!! Мълчанието, скромността...нали казват, че няма ненаказано добро, е?! Ще ми пишат глупости от душа и сърце и ще ме карат да пиша и аз, за да им покажа, че така не може...Срам ме е да кажа, че пиша в този сайт, защото заради някои съм писала откровени глупости, за да им покажа, че така не може и не трябва!!! Някой ще прочете моите глупости и завинаги ще се откаже да чете поезия, защо?! Някой се влюбил, друг се отчаял, че жена му не му дала...пет лева за бира и айде стих или разказ. Айде де!
    Аз се влюбих трала ла,
    хубаво ми е сега!!!

    В депресия съм влезла,
    те ми викат, че съм глезла,
    не е хубаво така,
    трала ла и те така.
    Ето два стиха от все сърце, ама не!!!
    Галина, има и любов даже за разкощ!!! Благодаря!!!
  • Във всяка надежда има обич, зад всяка обич се крие надежда! Беше удоволствие за мен да прочета! Приветствам те, Светле!
  • разбрах, че е пародия и реагирах с коментар - пародия.
  • Пер, аз много ти благодаря за коментара. Най-много ми допадна търкулнало се и си намерило това онова. То и любовта що па да не може да се търкаля, точно тя как може...Самотата мисля да я търкулна тези дни при добротата. Ясно е, че всичко може да се търкаля, важно е стих да става. Можех да ти звънна по телефона и да си полафим, ама защо да се набутвам, като и тук можем. Коментар да става!
    Регина, това е пародия, никакъв стих не е. То ако беше, аз щях да съм най-известната поетеса, толкова глупости ми се въртят в главата, ама не ми се ще да измъчвам уважаемия читател, та се въздържам от писане.
    Ангар, благодаря ти за хубавата шегичка!
    Иди, хубаво е, нали?! Чак ме просълзи!
    Незнайна, ти ме вдъхови!
    О, лебедова шия,
    о, блян на моите мечти,
    моля те двойка ми лепни,
    защото ми всърши шампоана
    и няма пяна, няма нийде пяна...
    Ако ми лепнеш двойка, ще се разпенява и най-накрая ще взема да се изкъпя. Такова добро ще ми направиш, че...Благодаря ти!!!
    Благодаря на всички знайни и незнайни почитатели, които с интерес са прочели този мой ордьо...шедьовър!!! Вие, с вашите коментари ме карате да пиша...за вас!!!
    Е, май не трябваше да отговарям на Незнайна, защото тя ме обиди. Ама ще се науча аз, ще се науча. Има от кого.

  • ама как хубаво си го казала!

    еххх !!...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...