Mar 7, 2012, 12:11 AM
За вярата на Надежда
Умираше Надежда
От... злоба...
Пронизваха я
с ледени игли
а вън вали
а вън вали...
И отслабна
И стана мъничка
И крехка
А силиконовите ù гърди
Ръждясваха сами...
Тогава тя на Слънчо ги показа
Изми ги с шепа
Утринна роса
И патина платина
И злато
В миг се разля
Един младеж
До нея спря
Усетила голямата му обич
И стаена нежност
Тя се търкулна...
От злобата не бе останала следа
Какво ù трябва на една жена
Усмихна се и заживя...
Щастливо...
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Във всяка надежда има обич, зад всяка обич се крие надежда! Беше удоволствие за мен да прочета! Приветствам те, Светле!
-
разбрах, че е пародия и реагирах с коментар - пародия.
-
Пер, аз много ти благодаря за коментара. Най-много ми допадна търкулнало се и си намерило това онова. То и любовта що па да не може да се търкаля, точно тя как може...Самотата мисля да я търкулна тези дни при добротата. Ясно е, че всичко може да се търкаля, важно е стих да става. Можех да ти звънна по телефона и да си полафим, ама защо да се набутвам, като и тук можем. Коментар да става!
Регина, това е пародия, никакъв стих не е. То ако беше, аз щях да съм най-известната поетеса, толкова глупости ми се въртят в главата, ама не ми се ще да измъчвам уважаемия читател, та се въздържам от писане.
Ангар, благодаря ти за хубавата шегичка!
Иди, хубаво е, нали?! Чак ме просълзи!
Незнайна, ти ме вдъхови!
О, лебедова шия,
о, блян на моите мечти,
моля те двойка ми лепни,
защото ми всърши шампоана
и няма пяна, няма нийде пяна...
Ако ми лепнеш двойка, ще се разпенява и най-накрая ще взема да се изкъпя. Такова добро ще ми направиш, че...Благодаря ти!!!
Благодаря на всички знайни и незнайни почитатели, които с интерес са прочели този мой ордьо...шедьовър!!! Вие, с вашите коментари ме карате да пиша...за вас!!!
Е, май не трябваше да отговарям на Незнайна, защото тя ме обиди. Ама ще се науча аз, ще се науча. Има от кого.
-
ама как хубаво си го казала!
еххх !!...
-
И като разказвачка Светлана равна няма,
и като поетеса ужасно ми хареса!
Полата ѝ от вълна с метафори е пълна.
Да можех да прехвръкна в полата ѝ да бръкна -
метафорка ще взема за някоя поема!
Щом с такава лекота пишеш такива хубави пародии, ти и като поетеса си чудесна! -
ръждясалите силиконови гърди на тази госпожа Надежда ми подействаха мното стерсиращо...тъжен стих, въпреки оптимистичния финал...
-
Може би се търкаляло желанието й да не е сама - казваш? И какво мисля аз по въпроса – питаш, Лажова? Хм...
Много неща може да значи това търкаляне. И много неща могат да го правят. А и защо да не върви да се търкалят любовта и надеждата? Щото са хубави чувства ли? Че толкова други хубави неща се търкалят. Едно буре с вино може да се търкаля. И бутилка с ракия може да се търкаля. Да не говорим за останалите течности, озовали се принудително в бутилки – като започнеш от бира та свършиш до Бранка Мента! И мезетата им се търкалят. На ракията – доматите и краставиците, на мастиката – любениците, на уискито – фъстъците, на виното – и питата Балкански кашкавал, и салама Амбарица... Казват, че във виното била истината. Тогава, щом виното се търкаля, безусловно и истината скрита в него, се търкаля! А щом истината се търкаля, защо да не се търкаля и надеждата? И двете са еднакво имагинерни категории, невидими, безплътни, могат и да летят, могат и да се търкалят. А за медената питка, която си обикаля нивата, не си ли чувала, Лажова? Как мислиш, че го е направила? Ами поговорката „Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака”? Не е ли това образец на народното творчество с откровен сексуален подтекст? Е, в последствие пуританите малко са изместили смисъла й, но и те, каквото и да приказват, също се търкалят като опре до правене на любов. Така че защо и любовта да не може да се търкаля? Като казах „пуритани” та се сетих – една кубинска пура също се търкаля, за да стане добра – на бедрото на млада... е, с известни уговорки, разбира се... на бедрото на млада мулатка. Ами песните на Ролинг Стоунс, да не би да не са едни от най-добрите в жанра? Така че нищо лошо не виждам в търкалянето. И недоумявам защо е набедено за лошо?! Да вземем дори произхода на думата. Търкалям произлиза от търкам. Че то търкането е в основата на всичко! Ако го нямаше търкането, и нас нямаше да ни има! Не бе!... Не говоря за онова търкане! Ех, това подсъзнание...! Говоря за търкането на двете парчета дърво, дало на човечеството огъня! Щеше ли да ни има без огън? Дръжки щеше да има! И само тук-таме по някое стадо шебеци, които се търкат един о друг, за да се стоплят. Щото търкането и докосването на две материи е в основата на термодинамиката. Като поназнайващ нещичко от нея, мога със сигурност да твърдя, че дори и да не я виждаме, тя е навсякъде около нас. Ама за да не изглеждам като самодоволно търкащ се по корема шебек, спирам със сложните термини!
И така – обобщавам – търкалянето е нещо много хубаво, и ако бях поет навярно бих му посветил поне поема. Но за жал/рад/ост не съм...
Това мисля по зададения ми въпрос, Лажова! Драго ми беше да си побъбрим на една екзистенциална тема, каквато е търкалянето!
-
Пер, ти ме питаш кое се търкаля. Ами така ми дойде, чак после се замислих, че надеждата и любовта да се търкалят нещо не върви. Надя е отслабнала, така че и тя няма как. Може би се търкаля желанието й да не е сама, зная ли. Ти как мислиш? Пък има ли значение, просто трябваше някак да довърша Надето е мокро от дъжда. Аз я суша на слънцето, после я измивам с роса, за да й махна стреса. Малко пак я мокря, няма смисъл, но пък е много интересно.
На другите ще отговоря по-късно, че започнах един стих и нямам време.
Благодаря ви, скъпи мои!!!
Той и тя вървят по брега
Тя се спъва, той я хваща
И запраща нейната мечта в нощта
На залеза на любовта.
-
"Пази, Боже, сляпо да прогледа!" Гениален е бил Алеко Константинов - непрекъснато се убеждавам в това...
-
Дали, Иванова, дали? Би ли ми го обяснила, че нещо бавно загрявам?
-
Защо няма радост за теб?! /А и за мен!/
Защо този свят към теб е студен?!
Няма ли съдбата над теб да се смили
и някой заблуден коментар да получиш ти?…
Сърцето ми къса като слушам как Софка пее за теб... Но ти не унивай, а полети с вятъра и пръсни малко коментари по коМИНЧЕТАТА. Те ще ги умножат и ще ти ги върнат! Ех... -
Специални благодарности на Пер!!! Аз понякога пиша и неща, които имат смисъл, но в повечето случаи пиша това, което ми идва отвътре и веднага го изливам на белия лист. То ми се дава отгоре и е дар. Дарба е. Благодаря ти Пер, че ми обясни какво съм искала да кажа, толкова ми стана интересно! Дори не предполагах, какво съм искала да кажа и дали изобщо трябва нещо да се казва в стиховете. Аз просто си пиша, това е, обичам да пиша. А, май исках да засегна темата за...няма значение.
Севдалине!!! Земляче!!! Нали и ти като мен живееш на земята, а не летиш в облаците? Толкова близък те чувствам...Бисерно да ти е!!! Бисери да валят и бисерна ракия да се лее!!! -
Дубрутру и от мен, *весен-цен-цен-це!
Само не разбрах - кое точно се търкаля накрая от лирическия герой към спрелия се по случайност младеж? Надеждата ли? Обичта ли? Или ръждясалите, а в последствие слънчасали силиконови сфери?...
П.П. Аууу, сега забелезАх мИтафУрата "патина - платина"! Навярно пак иде реч за силикона? Първо е хванал патина от недокосване, а после Слънчо го е платиносал от толкова много търкане? Еее, поклон пред този връх на върховете в мИтафУричния изказ!!! -
Иванова, аз много ти благодаря за положителния коментар!!! Ти не знаеш какво значат коментарите за мен. Те са въздухът и водата, храната и светлината. Както диамантите са нужни на една жена, така и коментарите топлят моята душа. Аз много обичам да пиша, имам вопиюща нужда от това, но още повече имам нужда от коментари. Без тях съм направо за Хавай. Аз живея чрез тях. Дали ще ме разбереш?! Пиша денонощно, на всякакви теми. Кой ми върши къщната работа?! Мъжът ми разбира се. Имам един талисман, който ме пази. Щом влезе при мен и ме попита:
- Ти няма ли да сготвиш като една добра домакиня?
Аз изваждам талисмана, той винаги ми е под ръка и мъжът ми ме оставя на спокойствие да творя. Много ми помага от зли очи и лоши помисли. Най-обикновен тиган, чугунен, но е осветен и помага в трудни моменти.
Да си ми жива и здрава, весела и тунквана!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Валентин, ще се хабя, защото видях, че има смисъл!!! Мълчанието, скромността...нали казват, че няма ненаказано добро, е?! Ще ми пишат глупости от душа и сърце и ще ме карат да пиша и аз, за да им покажа, че така не може...Срам ме е да кажа, че пиша в този сайт, защото заради някои съм писала откровени глупости, за да им покажа, че така не може и не трябва!!! Някой ще прочете моите глупости и завинаги ще се откаже да чете поезия, защо?! Някой се влюбил, друг се отчаял, че жена му не му дала...пет лева за бира и айде стих или разказ. Айде де!
Аз се влюбих трала ла,
хубаво ми е сега!!!
В депресия съм влезла,
те ми викат, че съм глезла,
не е хубаво така,
трала ла и те така.
Ето два стиха от все сърце, ама не!!!
Галина, има и любов даже за разкощ!!! Благодаря!!!