За вятъра и мен
Събрала думите в очите,
когато трепка първата роса,
навярно щях да ви разкажа
за вятъра във моята душa.
И как запява чучулига,
когато слънце аленей,
и как не мога пътя да поема,
без вятърът във мене да живей.
Да можех само да прегърна,
не радостта, не птичите крила,
а вятъра, пилял по мене
на полета довеяните семена.
А те, притихнали и кротки,
за нещо тихо ми мълвят...
за вятъра ми шепнат думи,
поникнали в душата ми, растат.
Навярно утре пак ще се завърне,
и пак ще го повикам в мен...
Тогава семенцата ще отвее,
а мен ще ме изпее в песен.
когато трепка първата роса,
навярно щях да ви разкажа
за вятъра във моята душa.
И как запява чучулига,
когато слънце аленей,
и как не мога пътя да поема,
без вятърът във мене да живей.
Да можех само да прегърна,
не радостта, не птичите крила,
а вятъра, пилял по мене
на полета довеяните семена.
А те, притихнали и кротки,
за нещо тихо ми мълвят...
за вятъра ми шепнат думи,
поникнали в душата ми, растат.
Навярно утре пак ще се завърне,
и пак ще го повикам в мен...
Тогава семенцата ще отвее,
а мен ще ме изпее в песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
