Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Feb 22, 2007, 5:56 PM

За вятъра и мен 

  Poetry
673 0 10
Събрала думите в очите,
когато трепка първата роса,
навярно щях да ви разкажа
за вятъра във моята душa.
И как запява чучулига,
когато слънце аленей,
и как не мога пътя да поема,
без вятърът във мене да живей.
Да можех само да прегърна,
не радостта, не птичите крила,
а вятъра, пилял по мене
на полета довеяните семена.
А те, притихнали и кротки,
за нещо тихо ми мълвят...
за вятъра ми шепнат думи,
поникнали в душата ми, растат.
Навярно утре пак ще се завърне,
и пак ще го повикам в мен...
Тогава семенцата ще отвее,
а мен ще ме изпее в песен.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
    Трогната съм Валентин от коментара ти!
  • Аз слушах вятъра как пее,
    и стори ми се тъй познато,
    помислих си:"рисува нея-
    как вярно пее този вятър!"
    Не съм сгрешил сега разбирам.
    Аз тая песен съм я чувал.
    Чета и в думите се взирам,
    усещам-Джейни е рисувал!
  • Много нежно, браво!
  • Толкова хубаво и замечтано ми стана като го прочетох...
    Невероятно е Джейни
  • Още от самото начало се усеща красотата. Още първите думи някак те понасят, така ефирно.
    Чудесен е Джейни,
    Поздравления за него.
  • Хубав стих,Джейни!
  • Радващ душата стих..приказен
  • А те, притихнали и кротки,
    за нещо тихо ми мълвят...
    за вятъра ми шепнат думи,
    поникнали в душата ми, растат
    Невероятен стих!
    Очарована съм Джейни!
    Поздрави!
  • Стихът ти е прекрасен колкото самата теб, мила Джейни!
  • Днес е доста ветровито, но пък е топъл бриз!!!

    Много хубав стих, Джейни!!!
    Поздрави от морето
Random works
: ??:??