Събрала думите в очите,
когато трепка първата роса,
навярно щях да ви разкажа
за вятъра във моята душa.
И как запява чучулига,
когато слънце аленей,
и как не мога пътя да поема,
без вятърът във мене да живей.
Да можех само да прегърна,
не радостта, не птичите крила,
а вятъра, пилял по мене
на полета довеяните семена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up