За ябълката
Сутрин отворя ли очи,
пред мене ябълка цъфти!
Отгоре кацнало небе,
с овални облачета две.
А Слънцето леко ми намига
и сякаш шепне ми,
сън стига, стига...
По моя милост тя остана
и порасна край дома ни.
Издънка малка стърчеше
и едвам, едвам растеше.
През година даваше цъфтежи,
просто със характер беше!
Женски нрав, би казал някой!
А друг - би я отсякъл!
пред мене ябълка цъфти!
Отгоре кацнало небе,
с овални облачета две.
А Слънцето леко ми намига
и сякаш шепне ми,
сън стига, стига...
По моя милост тя остана
и порасна край дома ни.
Издънка малка стърчеше
и едвам, едвам растеше.
През година даваше цъфтежи,
просто със характер беше!
Женски нрав, би казал някой!
А друг - би я отсякъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
