Sep 5, 2007, 2:21 PM

За ябълката

Poetry

3.6K 0 15

Сутрин отворя ли очи,
пред мене ябълка цъфти!
Отгоре кацнало небе,
с овални облачета две.
А Слънцето леко ми намига
и сякаш шепне ми,
сън стига, стига...

По моя милост тя остана
и порасна край дома ни.
Издънка малка стърчеше
и едвам, едвам растеше.
През година даваше цъфтежи,
просто със характер беше!
Женски нрав, би казал някой!
А друг - би я отсякъл!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jane_d (Деси Инджева)

Чудесен стих!

2007-09-06T12:09:39+03:00
Marcek (Мария Чомакова)

Наистина разкошно стихотворение! Да живее женският нрав, долу брадвите!

2007-09-06T09:00:02+03:00
Aneta_kz (Анета)

И днес много хубави стихове, Мариола!
Прегръдка за всеки стих и най-много за автора!

2007-09-05T23:58:13+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря ви, Доче, Петинка, да им напомним, че
не сме лукови глави, че пък и да ни секат!!!ха?
Поздрави за всички!!!!

2007-09-05T20:56:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Женския нрав се разгадава от чувствени мъже!
То и за това ябълковите дръвчета намаляват, как мислиш?
Поздравчета!

2007-09-05T20:48:54+03:00