Доколкото разбрах, светът е ъглов.
На всеки ъгъл – счупена надежда.
На всеки ръб все някой се е удрял.
И помнят побелелите му вежди.
Във всяка сянка – незачетен избор.
Контурите така се изкривяват.
Един човек далеч е. Друг пък – близко.
Но всички тръгват. Никой не остава.
Доколкото разбрах, светът отблъсква.
И нелюбов живее между хората.
Разчистваш я, лекуваш я, но втръсва.
Все някога си тръгваш от умора.