Чудесно е да бъдеш между хората,

да си седиш спокойно сам на маса,

да пийнеш чашка, да поръчаш втората,

да смачкаш бавно в пепелника фаса,

Да хвърлиш весел поглед през прозореца

към пръснатите облачета бели,

да наблюдаваш бързащите хорица,

преследващи усърдно свойте цели...

На масата отсреща с оптимизъм                                         

сериозен чичко рови в своя нос.

В главата ти се ражда идиотизъм –

щом търси нещо, значи не е прост...

Усещаш лекота от алкохола,

навън градът прегръща пролетта,

а там, върху бюрото ти, във хола

те чакат куп несвършени неща.

Завръщаш се при работата тежка

и хлътваш на проблемите в леса...

Не искам да ти правя забележка, но...

И ти си бъркаш честичко в носа.