Чудесно е да бъдеш между хората,
да си седиш спокойно сам на маса,
да пийнеш чашка, да поръчаш втората,
да смачкаш бавно в пепелника фаса,
Да хвърлиш весел поглед през прозореца
към пръснатите облачета бели,
да наблюдаваш бързащите хорица,
преследващи усърдно свойте цели...
На масата отсреща с оптимизъм
сериозен чичко рови в своя нос.
В главата ти се ражда идиотизъм –
щом търси нещо, значи не е прост...
Усещаш лекота от алкохола,
навън градът прегръща пролетта,
а там, върху бюрото ти, във хола
те чакат куп несвършени неща.
Завръщаш се при работата тежка
и хлътваш на проблемите в леса...
Не искам да ти правя забележка, но...
И ти си бъркаш честичко в носа.
© Кирил Богомилов All rights reserved.