24.03.2009 г., 15:19

Заблуда

809 0 1

                 Заблуда

 

Какво е това,

               което човек вечно търси

и разбира ли се в един живот?

Какво е това,

               към което Духът води

и оправдава ли страданията

                                      в земния път?

 

Любов ли е, или омраза,

красота или мрак?

Падение или величие,

изпълняващо волята на небесата?

 

Объркан когато си към прогрес,

                                    казват, води,

но няма ли и минутка покой

в този век забързан, задъхан

към безкрая и вечността.

 

Не мисли ти, човече уплашен,

че можеш само с твоите сили

                                   да оправиш света,

защото заблудата в душата ти расте

и постоянно си над бездната

                                   на безнадеждността.

 

Постой и поспри се,

                                   огледай кипежа около теб

                                                                  и в света.

Така ще усетиш твоята роля

в голямата игра, наречена - живот.

 

Така повярвал в своите сили,

на теб самия ще дадеш голямата мощ,

предназначена за други,

вечно отблъсквали те и нощ и ден.

 

Поспри, почакай,

прегърни търпението

като най-любимата твоя жена.

Усмихни се ведро и щастливо

на малките дребни неща.

 

Това, без което немислимо е

да живееш и се чувстваш човек,

на което душата се радва,

изчиства сърцето, благославя ума.

 

Та ти, човече, от Бога създаден си

да си весел и щастлив във вечността.

Изчисти всичко ненужно водещо те

                                                  към смъртта.


Не за това Бог създал те е -

да предизвикаш ката ден

демоните в света,

ни борба с тях да водиш.

 

Не отнемай Божиите права.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...