29.09.2012 г., 14:26

Заблуда

919 0 7

Защо се заблуждавам, защо, защо, защо,
от мен щом нищо няма да остане.
И крехото ми счупено стъбло
ще стане пръст, цветя-гердани...
Изобщо няма смисъл да съм тук,
изобщо няма смисъл да мечтая.
В студения ми, яростен юмрук
тече спокойствието на безкрая.
Защо ли мъкна томовете с минало
на рамото си, в чантата пробита.
Щом новата река пак е изринала
на вчерашните хълмове нефрита.
Животът идва и си тръгва - ням.
Напуска ни, трептял за миг у нас.
И бавно осъзнавам, с ясен срам,
нищожната си роля - във анфас,
безликата си същност, слепотата,
в безумство заявените желания,
нездравата си почва под краката,
кънтящо в празнотата си незнание,
завило като вълк в безлунна нощ.
Илюзиите светят още, светят,
и питам се защо, защо, защо
си прося вечно тяхната опека...
Дребнаво се залавям и се крия
в бълнуването си, че съществувам.
Дали ще дойде време да открия,
че дълго, дълго просто съм сънувала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...