Заблуда
Ти ме гледаш с очите на скелет.
Меки устни ли палят нощта?
Те, душите, изкусно се стрелят,
и изкуство е тази стрелба…
Ще напусна света ти порочен.
Ще се впусна в лиричен поток.
Ще препускам, напет и проточен,
към сълзите на извор дълбок.
Ще намеря шивач за сърцето,
и илач – за тъговната длан…
Ефимерен, топя се в морета,
и дали ще изплувам – не знам.
Любовта е сънувана дама,
заживяла в дома на света.
Ако целият мир* е измама,
тази драма е наша вина…
* - Мир – свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
