21.01.2011 г., 20:17

Заблуден метеорит

1.2K 0 4




Мисъл накъсана
разпъната докрай от поглед ревнив
посока захвърлена
отскача рязко от каменен зид
следа неизсъхнала
виси опасно на коралов риф
граница пропукана
разделя шумно деня и нощта с риск
илюзия проектирана
приспива дълбоко съвестта на хищник
надежда надупчена
политва ловко с яростен вик
ехо разсърдено
връхлита арогантно с наболял трик
жажда насъскана
изпива на един дъх красив миг
Луна разсъблечена
пребледнява пред пристигащ лик
сянка издялана
отсича жестоко с пресипнал хрип
докато хоризонтът се раздира
с врязването на един заблуден метеорит...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, радвам се, че те е докоснало. Усмихната вечер ти желая!

    Славяна, добре дошла в моята виртуална къщичка и благодаря за откровеннието!

    Христо, радвам се, че си го усетил и замислил. Благодаря за посещението!

    Николай, вярвам че си искрен. Благодаря ти от сърце!
  • Харесах!
  • Оригинален похват. Браво!
  • Сюрреалистично, странно и интересно, поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...