21.01.2011 г., 20:17 ч.

Заблуден метеорит 

  Поезия » Философска
989 0 4




Мисъл накъсана
разпъната докрай от поглед ревнив
посока захвърлена
отскача рязко от каменен зид
следа неизсъхнала
виси опасно на коралов риф
граница пропукана
разделя шумно деня и нощта с риск
илюзия проектирана
приспива дълбоко съвестта на хищник
надежда надупчена
политва ловко с яростен вик
ехо разсърдено
връхлита арогантно с наболял трик
жажда насъскана
изпива на един дъх красив миг
Луна разсъблечена
пребледнява пред пристигащ лик
сянка издялана
отсича жестоко с пресипнал хрип
докато хоризонтът се раздира
с врязването на един заблуден метеорит...

 

 

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веси, радвам се, че те е докоснало. Усмихната вечер ти желая!

    Славяна, добре дошла в моята виртуална къщичка и благодаря за откровеннието!

    Христо, радвам се, че си го усетил и замислил. Благодаря за посещението!

    Николай, вярвам че си искрен. Благодаря ти от сърце!
  • Харесах!
  • Оригинален похват. Браво!
  • Сюрреалистично, странно и интересно, поздрави!
Предложения
: ??:??