21.01.2011 г., 20:17

Заблуден метеорит

1.2K 0 4




Мисъл накъсана
разпъната докрай от поглед ревнив
посока захвърлена
отскача рязко от каменен зид
следа неизсъхнала
виси опасно на коралов риф
граница пропукана
разделя шумно деня и нощта с риск
илюзия проектирана
приспива дълбоко съвестта на хищник
надежда надупчена
политва ловко с яростен вик
ехо разсърдено
връхлита арогантно с наболял трик
жажда насъскана
изпива на един дъх красив миг
Луна разсъблечена
пребледнява пред пристигащ лик
сянка издялана
отсича жестоко с пресипнал хрип
докато хоризонтът се раздира
с врязването на един заблуден метеорит...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, радвам се, че те е докоснало. Усмихната вечер ти желая!

    Славяна, добре дошла в моята виртуална къщичка и благодаря за откровеннието!

    Христо, радвам се, че си го усетил и замислил. Благодаря за посещението!

    Николай, вярвам че си искрен. Благодаря ти от сърце!
  • Харесах!
  • Оригинален похват. Браво!
  • Сюрреалистично, странно и интересно, поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...