Заблудена любов

                                                           В нощта зловеща и ужасна,

                                                            мистерия една кипи -

                                                            защо сърцето ми угасна,

                                                            чезне в тъмни дълбини?

                                                            Толкова е трудно и несносно,

                                                             но аз разбрах що в мен таи,

                                                             от удара на мрака смъртоносно

                                                             душата ми в огъня гори.

                                                           Насреща споменът останал,

                                                            от друга ми страна мечти -

                                                            в сърцето ми живее рана,

                                                            а тук единствена си ти.

                                                            Не знаеш ли ти мене вече?

                                                            А знаеш ли колко боли?

                                                            Ти с друг потегли надалече,

                                                             ти с друг ме, мила, замени.

                                                             Не знаеш ли що е болка, кажи?

                                                             Ти явно използва нож срещу мен,

                                                             дори душата ми не пощади,

                                                             а тя обичаше те - знай това!

                                                              Напразна любов и аз, глупак,

                                                              как се влюбих в теб не знам,

                                                              да страдам в мрака пак и пак,

                                                              от твойта любов - няма и грам.

                                                              Но чудя се защо ти беше с мен,

                                                              като дори и не ме обичаше? -

                                                              Да страдам вече ден след ден,  

                                                              сърцето ми на болка се обричаше!

                                                              Аз ще те забравя, обещавам,

                                                              но с доста мъки и сълзи горчиви,

                                                              а ти направи ме глупакът,

                                                              дето те обичах, мила.

                                                              И всяка нощ в горката ми душа

                                                              болката по малко ще минава,

                                                              ще угасва тук в мен свещта,

                                                              докато веч не те забравя.