Заблуди
Проехтяват в мен, като приказка.
Прогнозират в началото края си.
И затръшват вратата си рязко.
Лутат се между ада и рая си.
Снежни кули с лилави стени
и напудрени шутове някакви
гледат злобно и леко встрани
към заблуди порочни и всякакви.
Стъклен подиум, стари звънци
и дивани съвсем изкорубени.
Аматьорски - бездарни творци
в затвори от сенки прокудени.
Там безмълвни линеят в очакване.
Как изплуват им мазните истини?
Проговарят с вик до прегракване
и се мислят за вече пречистени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
