17.12.2018 г., 9:26  

Забрана

1.6K 1 2

Пусни ме да изляза, ще се върна.
Пусни ме, своя дълг ще изпълня, кратко щастие за миг позволи ми.
Освободи ме!
В златната клетка ще се върна, златна птичка ще ти бъда,
дълг и подчинение ще изпълня.
Отчаяно искам да летя, да си тръгна само за миг, а после ще се върна.
Освободи ме!
Аз съм твой подарък, твоя песен красива, птичка златна, но ранима.
Рана от окови - това са твоите закони!
Закони, които отнемат едничката ми свобода.
Аз не искам заключена да съм и сама.
Аз не съм зависима от твоите закони, аз ще съм свободна въпреки това.
Твоята воля, твоите закони - те не могат да задържат птича чиста природа. 
В свободата е покоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

11.05.2015г.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...