24.06.2008 г., 0:38

Забранена любов

947 0 0

Забранена любов


Достигам връх и после падам,
стигам тежката реалност.
Очите си не искам да отварям,
не искам, защото зная - повече ще страдам.

 

Боли ме много! Много си далеч от мен!
Далече и във времето дори...
далече си... години ни делят
и болката раздира мойта плът.

 

Ще страдам много! Моля те, остани!
Аз знам, че бариера ни дели,
но все пак остани, не си върви,
дали все някога ще спре да ме боли?

 

И връщаш се и знаеш, че не трябва,
но мой си ти поне за миг.
Главата ти на рамото облягам,
очите си затварям за последен път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...