Забранена любов

Достигам връх и после падам,
стигам тежката реалност.
Очите си не искам да отварям,
не искам, защото зная - повече ще страдам.

Боли ме много! Много си далеч от мен!
Далече и във времето дори...
далече си... години ни делят
и болката раздира мойта плът.

Ще страдам много! Моля те, остани!
Аз знам, че бариера ни дели,
но все пак остани, не си върви,
дали все някога ще спре да ме боли?

И връщаш се и знаеш, че не трябва,
но мой си ти поне за миг.
Главата ти на рамото облягам,
очите си затварям за последен път.