Jun 24, 2008, 12:38 AM

Забранена любов

  Poetry » Love
948 0 0

Забранена любов


Достигам връх и после падам,
стигам тежката реалност.
Очите си не искам да отварям,
не искам, защото зная - повече ще страдам.

 

Боли ме много! Много си далеч от мен!
Далече и във времето дори...
далече си... години ни делят
и болката раздира мойта плът.

 

Ще страдам много! Моля те, остани!
Аз знам, че бариера ни дели,
но все пак остани, не си върви,
дали все някога ще спре да ме боли?

 

И връщаш се и знаеш, че не трябва,
но мой си ти поне за миг.
Главата ти на рамото облягам,
очите си затварям за последен път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...