И тази нощ дъждът не спря да вали.
Времето е в унисон с моята тъга.
Сълзи се стичат, а скръбта така тежи,
тягостна е болката, крия я в смеха.
А на лицето една репетирана усмивка,
рози от теб в ръцете си държа,
но те са сиви и увехнали във времето,
което толкоз бързо отлетя.
Сърцето е обречено да броди в пустошта,
аз съм изолирана и сякаш не заслужавам,
да търся тук и там, щастлива по света,
да открия любовта и надеждата една. ...