Ninsi (Нина Найденова)
86 207
5.09.2007 г., 14:12 ч.

Забранена свобода 

  Поезия
523 0 4
И тази нощ дъждът не спря да вали.
 Времето е в унисон с моята тъга.
 Сълзи се стичат, а скръбта така тежи,
 тягостна е болката, крия я в смеха.

 А на лицето една репетирана усмивка,
 рози от теб в ръцете си държа,
 но те са сиви и увехнали във времето,
 което толкоз бързо отлетя.

 Сърцето е обречено да броди в пустошта,
 аз съм изолирана и сякаш не заслужавам,
 да търся тук и там, щастлива по света,
 да открия любовта и надеждата една.

 Но заключена в окови в този тъмен затвор,
 мога само да мечтая аз за свобода
 и като красива птица в небесния простор,
 мога само да желая аз да отлетя.
 
 И сега смирено ще погледна право в хорските очи,
 да ме видят, да осъзнаят колко силно ме боли,
 защото всичко друго е непосилно за мен,
 в една тъжна приказка, която няма край,
    ден след ден, след ден...

© Нина Найденова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш много хубаво, но много тъжно!Влагай по-вече оптимизъм в стиховете си,защото животът продължава и след една "неуспешна" ЛЮБОВ, даже ни прави по силни!Приеми един приятелски съвет или мнение от мен!-- избягвай думи като:увехнали във времето,пустошта,тъмен затвор,и други подобни!
    ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ ВСЕ ТАКА ХУБАВО,НО ВЕЧЕ ЗАРЕДЕНА САМО С ОПТИМИЗЪМ!!!
  • Прекрасно е!
  • Прекрасно, Нина!Много ми хареса.
  • Тъжно, но много истинско. Браво!!!
Предложения
: ??:??