Забранена свобода
И тази нощ дъждът не спря да вали.
Времето е в унисон с моята тъга.
Сълзи се стичат, а скръбта така тежи,
тягостна е болката, крия я в смеха.
А на лицето една репетирана усмивка,
рози от теб в ръцете си държа,
но те са сиви и увехнали във времето,
което толкоз бързо отлетя.
Сърцето е обречено да броди в пустошта,
аз съм изолирана и сякаш не заслужавам,
да търся тук и там, щастлива по света,
да открия любовта и надеждата една.
Но заключена в окови в този тъмен затвор,
мога само да мечтая аз за свобода
и като красива птица в небесния простор,
мога само да желая аз да отлетя.
И сега смирено ще погледна право в хорските очи,
да ме видят, да осъзнаят колко силно ме боли,
защото всичко друго е непосилно за мен,
в една тъжна приказка, която няма край,
ден след ден, след ден...
Времето е в унисон с моята тъга.
Сълзи се стичат, а скръбта така тежи,
тягостна е болката, крия я в смеха.
А на лицето една репетирана усмивка,
рози от теб в ръцете си държа,
но те са сиви и увехнали във времето,
което толкоз бързо отлетя.
Сърцето е обречено да броди в пустошта,
аз съм изолирана и сякаш не заслужавам,
да търся тук и там, щастлива по света,
да открия любовта и надеждата една.
Но заключена в окови в този тъмен затвор,
мога само да мечтая аз за свобода
и като красива птица в небесния простор,
мога само да желая аз да отлетя.
И сега смирено ще погледна право в хорските очи,
да ме видят, да осъзнаят колко силно ме боли,
защото всичко друго е непосилно за мен,
в една тъжна приказка, която няма край,
ден след ден, след ден...
© Нина Найденова All rights reserved.
