Забраненият плод
ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
Често за теб да се сещам обичам
(алена ставам, досущ като мак).
С мисли по тебе деня си обличам,
тръпна, очаквайки всеки твой знак.
Сутрин в кафето очите ти виждам –
черни, дълбоки, потъвам във тях.
Устни със твоето име раздвижвам,
цветен е даже и първият сняг.
Вечер при тебе в съня си пристигам,
тиха, невидима, плаха дори.
Жадно те пия и пак не ми стига -
огънят в мене неспирно гори.
Искам, как искам ръце да заровя
в буйните топли и меки коси;
биле да стана от сладка отрова,
кацнала птица и песен от стих.
Ето че първи петли вън пропяват.
В синьо се багри небесният свод.
Вятърът бавно от теб ме отвява,
ти си за мен забраненият плод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
