Забраненият плод
ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
Често за теб да се сещам обичам
(алена ставам, досущ като мак).
С мисли по тебе деня си обличам,
тръпна, очаквайки всеки твой знак.
Сутрин в кафето очите ти виждам –
черни, дълбоки, потъвам във тях.
Устни със твоето име раздвижвам,
цветен е даже и първият сняг.
Вечер при тебе в съня си пристигам,
тиха, невидима, плаха дори.
Жадно те пия и пак не ми стига -
огънят в мене неспирно гори.
Искам, как искам ръце да заровя
в буйните топли и меки коси;
биле да стана от сладка отрова,
кацнала птица и песен от стих.
Ето че първи петли вън пропяват.
В синьо се багри небесният свод.
Вятърът бавно от теб ме отвява,
ти си за мен забраненият плод.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
