anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
26 sept 2012, 11:22

Забраненият плод 

  Poesía » De amor
1714 0 10

ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД

 

Често за теб да се сещам обичам

(алена ставам, досущ като мак).

С мисли по тебе деня си обличам,

тръпна, очаквайки всеки твой знак.

 

Сутрин в кафето очите ти виждам –

черни, дълбоки, потъвам във тях.

Устни със твоето име раздвижвам,

цветен е даже и първият сняг.

 

Вечер при тебе в съня си пристигам,

тиха, невидима, плаха дори.

Жадно те пия и пак не ми стига -

огънят в мене неспирно гори.

 

Искам, как искам ръце да заровя

в буйните топли и меки коси;

биле да стана от сладка отрова,

кацнала птица и песен от стих.

 

Ето че първи петли вън пропяват.

В синьо се багри небесният свод.

Вятърът бавно от теб ме отвява,

ти си за мен забраненият плод.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??