23.04.2006 г., 9:39

Забранено

1.9K 0 10

Официална рокля,
малко  грим.
Парфюм сладникав,
миг незабравим.

Пред къщата със рози,
лъскава кола стои,
а вътре странна сянка -
добре облечен господин.

Роклята придържам много леко,
на високите обувки се държа.
Приближавам към колата, следвана от ехо,
женствено отварям предната врата.

В огледалото поглеждам
и съзирам две очи.
Приканват ме да бъда нежна,
към този странен господин.

Колата тръгва, става ми горещо,
отварям черния прозорец аз.
И в този първи миг усещам,
че ще се случи нещо между нас.

Притварям си очите,
забравям, че греша.
Усещам нещо във гърдите,
изкушението пак ме завладя.

Става още по-горещо,
пулсът бие в ритъм нов.
Една ръка пързаля се зловещо
по изпотеното от жар стъкло.

Две ръце обхождат мойто тяло,
едната качва се по лявото бедро.
А аз горя и сякаш съм на клада,
осъдена да заплатя греха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...