23 апр. 2006 г., 09:39

Забранено 

  Поэзия
1412 0 10

Официална рокля,
малко  грим.
Парфюм сладникав,
миг незабравим.

Пред къщата със рози,
лъскава кола стои,
а вътре странна сянка -
добре облечен господин.

Роклята придържам много леко,
на високите обувки се държа.
Приближавам към колата, следвана от ехо,
женствено отварям предната врата.

В огледалото поглеждам
и съзирам две очи.
Приканват ме да бъда нежна,
към този странен господин.

Колата тръгва, става ми горещо,
отварям черния прозорец аз.
И в този първи миг усещам,
че ще се случи нещо между нас.

Притварям си очите,
забравям, че греша.
Усещам нещо във гърдите,
изкушението пак ме завладя.

Става още по-горещо,
пулсът бие в ритъм нов.
Една ръка пързаля се зловещо
по изпотеното от жар стъкло.

Две ръце обхождат мойто тяло,
едната качва се по лявото бедро.
А аз горя и сякаш съм на клада,
осъдена да заплатя греха.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??