Apr 23, 2006, 9:39 AM

Забранено 

  Poetry
1583 0 10

Официална рокля,
малко  грим.
Парфюм сладникав,
миг незабравим.

Пред къщата със рози,
лъскава кола стои,
а вътре странна сянка -
добре облечен господин.

Роклята придържам много леко,
на високите обувки се държа.
Приближавам към колата, следвана от ехо,
женствено отварям предната врата.

В огледалото поглеждам
и съзирам две очи.
Приканват ме да бъда нежна,
към този странен господин.

Колата тръгва, става ми горещо,
отварям черния прозорец аз.
И в този първи миг усещам,
че ще се случи нещо между нас.

Притварям си очите,
забравям, че греша.
Усещам нещо във гърдите,
изкушението пак ме завладя.

Става още по-горещо,
пулсът бие в ритъм нов.
Една ръка пързаля се зловещо
по изпотеното от жар стъкло.

Две ръце обхождат мойто тяло,
едната качва се по лявото бедро.
А аз горя и сякаш съм на клада,
осъдена да заплатя греха.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??