13.10.2007 г., 19:33 ч.

Забрава 

  Поезия
502 0 2

Без да мога крещя, без да искам говоря,
с мъка движа ръка върху листа и споря
колко много си дал, колко малко съм взела,
без да мога ще спра и без теб ще поема.
Теменужено плах, моя свят ще потуля,
ще се крия в прахта, с пепелта ще измия
тия сълзи, които, сухи, капят в мъглата
и дали си живял ще забравя, забравя...

© Емилиана Върбанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??