Натежало е оловното сиво небе,
подпряло се сякаш на кръста църковен.
Вятърът в ослепелите къщи снове,
останал единствен стопанин грижовен.
По листата тополови е кротнал дъждът.
Влажният полъх в некролозите срича.
От керемидите тихо капе ръжда
и по разкривения зид надолу се стича.
Върху мокрия плочник една кална следа.
Накуцвайки куче самотно минава.
От мътната локва кротко близва вода.
Оглежда се тъжно и продължава. ...