8.09.2013 г., 23:30 ч.  

Забравен празник (сонет) 

  Поезия » Любовна, Строги форми
1231 2 8

            Забравен празник

 

                      На Юлия

Забравил съм рождения ти ден!
Отдаден на дълга, гасих пожарите…
Прибирам се без цвете, безподаръчен,
опушен, прегладнял и уморен.

Едно и също трети ден повтаря се:
гори гората, съскащ змей червен,
превръща красотата в тлен догаряща
и дим се стеле, като сив сатен.

Друг огън в мен гори и скрито свети...
Изстрелва хладен укор твоят поглед.
За светлия ти празник как не помня?!

Прегръщам те със сажди по ръцете
и разтопявам позата „несретница”,
дарявайки ти огъня в сърцето си.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За по-хубав подарък, не се сещам! Поздрав!
  • Докосващо и силно! Поздравления!
  • Хубаво!
  • Я си признай, тези огньове гасиш ли ги или ги палиш
  • Мен ако питаш - Тя има най-прекрасния подарък - една топла дума струва повече от най-скъпия ...
    Поздрав!
  • Простичка човешка нежност и "виновна" обич,готова да даде и надяваща се да получи...Красив сонет,поздравявам те!
  • Огънят в сърцето е най-големият подарък...
    Сонет, покоряващ с искреността си.
  • И да се цупим малко, после ни минава ( знам как е от опит )
    Много е мило това откровение!
    Огнепритежателката вярвам го е оценила
Предложения
: ??:??