Забравени души
ЗАБРАВЕНИ ДУШИ
Върви по пътеката, прегърбена леко.
Краката се сплитат и тръгва на криво.
Погледи тъпи, душата отхвърлена
загърбва и болката своя прикрива.
Влиза в магазина. Ябълки взима,
хляб и още дребни неща.
Разтрива ръцете от студената зима.
Те се гърчат и страшно болят.
На касата бърка в портмоне остаряло.
Изпадат стотинки между пръстите.
Двулевки, объркана, изтървава.
Отзад напират хора излъскани.
Няма да стоим тук с часове!
Тия защо не си седят в къщи!
Отзад се обаждат зли врагове.
А тя горката пръстите си кърши.
Изпуска торбичката. Боже, какво?
Оглежда се сякаш е крадец заловен.
Всичко оставя и тръгва. Защо?
Очи насълзени. Поглед заснежен.
Под палтото сърцето прескача
като птица заблудена в кафез.
С примка на врата душата
се дави в болката и стене.
Прекършен клон на плодно дърво,
задържало се на косъм за стъблото.
Ще духне вятър. Понесено кълбо.
В кал и сняг ще го премята злото.
А клонката бе пълна с плод.
И от плода си нежен натежала,
прекърши се от тежкия живот-
вейка самотна рано побеляла.
До къде ние - хората достигнахме?
Нищо и никого не признаваме.
Подли и злостни, с Бога се разминахме.
Ни другите, ни себе си познаваме.
Бог затова ни праща войните,
защото само кръвта ни съюзява
и на майките забрадките, сълзите,
а мирът ни глези и ни развращава.
12 02 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
