Забрави
Липсва ми сутрин твоята усмивка
и ръката, която
към тебе ме притиска.
Като вятър те отвея
житейския кръговрат.
И ме остави да питам
къде си, с коя си
и във кой ли град?
Забрави ли, че без тебе
не мога да дишам.
Нищо не поглеждам.
Печално въздишам.
Едва намирам сили,
да извикам, че боли.
Но само вятъра откликва
„Забрави, забрави.”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
