Забравѝ
Забравѝ
Забравѝ за сърцето ми нежно
и за чувствата в нощния час!
Тази приказка свърши отдавна,
тази приказка свърши за нас.
Не поглеждай към дните предишни,
нека в спомен далечен да спят
и не искай напразни надежди
във сърцето ти пак да горят!
Всяка обич си има начало,
а и чувствата имат си край
и за мене си ти огледало,
отразило вълшебния рай.
Но измамен е образът чуден,
във сърцето оставил следи
и изчезва желан и далечен,
без надежда, любов и мечти…
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
