За последно подарих ти

предпоследната си капка самоуважение,

дадох я в ръцете ти и прошепнах:

"Поиграй си с нея, а когато ти омръзне,

забрави я..."

За последно подарих ти

моите предпоследни думи, че обичам те...

тази моя клетва, забрави я...

За последно подарих ти нощ,

изпълнена с ласки, тези мои ласки...

забрави ги!

За последно подарих ти

предпоследните ни спомени...

пренаситени от караници и раздели,

съпроводени с наивността в очите ми,

настроенията ми, които те влудяват,

детската ми доверчивост

и любовта, която боли!

Тези спомени...

забрави ги...

Веднага!

Подарих ти всичко,

свързано и напомнящо за мене,

и последно ти се моля, забрави ме...

Защото ако не успееш,

щом си тръгна, ще ти липсвам!