Забрави ме...
За последно подарих ти
предпоследната си капка самоуважение,
дадох я в ръцете ти и прошепнах:
"Поиграй си с нея, а когато ти омръзне,
забрави я..."
За последно подарих ти
моите предпоследни думи, че обичам те...
тази моя клетва, забрави я...
За последно подарих ти нощ,
изпълнена с ласки, тези мои ласки...
забрави ги!
За последно подарих ти
предпоследните ни спомени...
пренаситени от караници и раздели,
съпроводени с наивността в очите ми,
настроенията ми, които те влудяват,
детската ми доверчивост
и любовта, която боли!
Тези спомени...
забрави ги...
Веднага!
Подарих ти всичко,
свързано и напомнящо за мене,
и последно ти се моля, забрави ме...
Защото ако не успееш,
щом си тръгна, ще ти липсвам!
© Магдалена Динева All rights reserved.
