Забравиха ръце да галят,
устни да целуват.
Няма ги мечтите
в мене да бушуват.
Какво е любовта,
вече е забрава.
Даже лъч надежда
в мене не остана.
Няма болка, радост,
а съм още жива.
Любовта от мене
къде се е скрила?
И без нея се живее,
но какво направих.
Това, че съм жена
съвсем го забравих.
© Лилия Нейкова Всички права запазени