Забравих
Забравиха ръце да галят,
устни да целуват.
Няма ги мечтите
в мене да бушуват.
Какво е любовта,
вече е забрава.
Даже лъч надежда
в мене не остана.
Няма болка, радост,
а съм още жива.
Любовта от мене
къде се е скрила?
И без нея се живее,
но какво направих.
Това, че съм жена
съвсем го забравих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени