Страх ме е от всяка глътка въздух,
страх ме е от хората около мен,
страх ме е от шума на листата,
страх ме е от птичките навред.
Не знам дали всичко е от болка.
Не е ли непоносим страх това?!
Или умирам бавно от неволя,
или е дошла смъртта преди това!
Непоносим е животът в този хаос!
Немислимо е да си поема дъх!
За това аз спирам да говоря,
за това оставям душата си за стръв!