Страх ме е от всяка глътка въздух,
страх ме е от хората около мен,
страх ме е от шума на листата,
страх ме е от птичките навред.
Не знам дали всичко е от болка.
Не е ли непоносим страх това?!
Или умирам бавно от неволя,
или е дошла смъртта преди това!
Непоносим е животът в този хаос!
Немислимо е да си поема дъх!
За това аз спирам да говоря,
за това оставям душата си за стръв!
© Ели All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
