Страх ме е от всяка глътка въздух,
страх ме е от хората около мен,
страх ме е от шума на листата,
страх ме е от птичките навред.
Не знам дали всичко е от болка.
Не е ли непоносим страх това?!
Или умирам бавно от неволя,
или е дошла смъртта преди това!
Непоносим е животът в този хаос!
Немислимо е да си поема дъх!
За това аз спирам да говоря,
за това оставям душата си за стръв!
© Ели All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
