Забвение

4.02.2024 г., 19:26 ч.

Поезия » Любовна

255 1 2

На А.

Животът преминаваше край мен.

Понякога бе весел.. По-често бе тъжен и студен.

Понякога намигваше ми закачливо,

По-често ме изгаряше до болка, сякаш бе огниво.

Ден след ден седях във мрака,

А той фучеше с бясна скорост без да чака.

Молех го поне за малко да забави ход,

Та да се огледам и към щастието си да открия брод.

Не ме послуша… даже май не забеляза

Тази моя пълна с горест фраза.

Препускаше стремглаво, с нетърпение…

Бързаше да ме заточи в собственото ми забвение.

Навярно с него щяхме да се разделим скоропостижно

(И даже нямаше да е въобще престижно),

Ако в деня на нашия романс не бях разбрал,

Че бързайки оставил ми е теб и цялата вселена ми е дал.

04.02.2024

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.