19.06.2007 г., 0:09

забързани

1.2K 0 1
Всеки бърза за някъде по пътя,
забравяме да се усмихнем на малките неща
и всеки свъсил вежди, негодува,
проклина нерадостната си съдба.
А някой, запита ли се някой:
"Колко много имам аз?" -
любим, роднини и приятел
и как готови са да ни помогнат в беда.
Зададох на един човек въпроса,
а той с насмешка отговори:
"Много ли, та нищо нямам аз"
навярно той бе забравил
това, което дава смисъл на света.
Той бе привикнал с любимата в къщи
и даденост за него бяха
приятелите и ближните му същества.
Тогава бързо го запитах :
"Имаш ли някой, когото да обичаш?",
човекът с гордост отговори "Да".
"Имаш ли приятел, да споделяш радост и тревоги?
"Да имам" каза той, не се поколеба.
В този миг радост озари лицето,
явно осъзнал, че е богат
и с бавна крачка продължи по пътя,
който водеше към любимите му същества.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамяна Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...