19 июн. 2007 г., 00:09

забързани

1.2K 0 1
Всеки бърза за някъде по пътя,
забравяме да се усмихнем на малките неща
и всеки свъсил вежди, негодува,
проклина нерадостната си съдба.
А някой, запита ли се някой:
"Колко много имам аз?" -
любим, роднини и приятел
и как готови са да ни помогнат в беда.
Зададох на един човек въпроса,
а той с насмешка отговори:
"Много ли, та нищо нямам аз"
навярно той бе забравил
това, което дава смисъл на света.
Той бе привикнал с любимата в къщи
и даденост за него бяха
приятелите и ближните му същества.
Тогава бързо го запитах :
"Имаш ли някой, когото да обичаш?",
човекът с гордост отговори "Да".
"Имаш ли приятел, да споделяш радост и тревоги?
"Да имам" каза той, не се поколеба.
В този миг радост озари лицето,
явно осъзнал, че е богат
и с бавна крачка продължи по пътя,
който водеше към любимите му същества.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамяна Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...