7.05.2019 г., 23:39

Забързани

393 1 9

Забързани във времето забравяме

за другите, тез същите който ни подкрепяха!?

Какво са те... пионки на забравата

хора без лице, подръжници на нечие величие

Тез същите който с нас деляха химия, перо

но днес издали стихосбирка... вече са

от другото тесто... заети, важни... по-добри

забравили, Приятели и чувства!

Пречупват крехкото перо,на истинските

с чувства... болно е, много се отлазаха

и не защото не пишеха добре!?

Потъпкани, изхвълени от хората с който

деляха обич и сърце!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Найстина е така ,Благодаря ти за много точният коментар LiaNik!!!Хубав ден!
  • Човек преброжда хиляди пътечки в живота си, но , където и да го изведат те- дали на някой връх или в дълбока клисура, не трябва да забравя за онези, които са му държали ръката и са го подкрепяли тогава, когато слънцето не е било така ярко за очите им.
    Моите уважения към теб за написаното и дълбокият смисъл скрит в думите.
  • Радвам се когато някой стар Приятел ме навести!Благодаря Фреди!
  • Вълнуващо!
  • Мога само да кажа...Благодаря ви,Приятели!
    Гавраиле,Burns стискам ви ръце!
    Мисля че стихосбирките не трябва да ни променят та ние сме творци а не раздрушители!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...