Зачатието...

         Зачатието...

                   Предание има от Марка

                  забулено в древна тъма:

                  Мария бе с Йосиф другарка

                  роди и остана мома...

                                         Христо Смирненски

Теорията бе ми непонятна

аз бях подобно музикант-слухар:

практик във любовта невероятна

и свещ горяща в нейният олтар...

Обичах ли, обичах до полуда,

но на плътта с божественият зов-

звезди не обещавах, нито чудо,

а: земната, човешката Любов...

И помня как се радваха жените

когато осъзнаваха Страстта

и след това не търсеха звездите,

а мъжка ласка с тръпнещи тела...

Не бих желал сега да богохулствам,

о господи, не съм и атеист,

не съм дошъл и с вярата да блудствам,

не съм дори самият Антихрист,

но аз във „непорочното зачатие”

не вярвам боже, даже и за миг...

Тресни ме ако искаш със проклятие,

жигосай ме подобно еретик...

До колкото си спомням е описан

един единствен случай до сега-

след него целият Живот орисан

е да се ражда в грях...Нали така?..

Но грях какво е?..Можеш ли да кажеш?..

За твоите служители е грях

жена със страст когато обладаеш...

Не зная, Ти съгласен ли си с тях?..

...О, грях е: на Жена ако откажеш,

когато за Любов те призове

и във страстта си е решила даже

тя свян надвила, да се отдаде!..

Но имали човеците  и  други

по-инакви, по-земни Божества-

те любели се, имали съпруги

легло да им застелят за нощта...

Налягала ги вечер и  умора,

(тежала Вечността  от  пустослов),

но размножавали се също като хората

зачевайки децата си с Любов...

Въпрос аз имам Господи и питам:

„Нали Душата ти ни завеща,

Рогатия ли с козите копита

след тебе запозна ни със плътта?...”

...И все пак, предвидливо си заложил

с инстинктите във нашите тела:

Зачеването на Живот да може

и тъй да е приятно при това?...

И силата му тъй да ни разтърсва,

да няма със какво да се сравни!..

(А може би с ония земетръсни

стихийни, бавно стихващи вълни?..)

Но цялата Енергия стаена

е нагнетена във един мотив:

Един Живот, Една Вселена-

създават се единствено със  взрив!..

И винаги се случва между двама

когато най-внезапно, изведнъж

страстта необуздана ги подхване-

и се усетят: тя- Жена, той- Мъж!...

...А танца на телата жив и страстен

не е порок и боже за това

Зачатието с тоя  Акт прекрасен

готов съм:  Не порочно да зова!..

д-р Коста Качев