i2na (Инна)
145 1101
18.09.2008 г., 19:39 ч.

... заченат в ствола на крилата 

  Поезия » Друга
659 0 10

Сгъстява се животът с всяка крачка,

направена напред към светлината.

Болят ръцете, стиснали до смачкване

копнежа за небе. И за крила.

Стените все по-твърди стават,

а сенките им бавно се просмукват

в очите ми и вътре вкореняват се.

Поглеждам през квадратната пролука

и просто искам да те видя целия...

а слънчевата пита да ме пари

по устните, по пръстите, по вените.

И облачно да се стопя във залеза.

Кървят ръцете, стиснали решетките,

оголени наесен пред очите.

Небето е неистово далечно!

И твърде са ми ниски равнините.

Дори не зная как да ги прескоча -

препъва ме до  жълто  листопада.

А сивото пулсира слепоочно

сред сенките на множество квадрати...

Животът се сгъстява с всяка крачка,

направена навътре в същността му.

... Небето е копнеж за необятност,

заченат в ствола на крилата ми.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??