... заченат в ствола на крилата
Сгъстява се животът с всяка крачка,
направена напред към светлината.
Болят ръцете, стиснали до смачкване
копнежа за небе. И за крила.
Стените все по-твърди стават,
а сенките им бавно се просмукват
в очите ми и вътре вкореняват се.
Поглеждам през квадратната пролука
и просто искам да те видя целия...
а слънчевата пита да ме пари
по устните, по пръстите, по вените.
И облачно да се стопя във залеза.
Кървят ръцете, стиснали решетките,
оголени наесен пред очите.
Небето е неистово далечно!
И твърде са ми ниски равнините.
Дори не зная как да ги прескоча -
препъва ме до жълто листопада.
А сивото пулсира слепоочно
сред сенките на множество квадрати...
Животът се сгъстява с всяка крачка,
направена навътре в същността му.
... Небето е копнеж за необятност,
заченат в ствола на крилата ми.
© Инна All rights reserved.
