Зад борда / басня
Познавате ли Кума Лиса, най-даровитата актриса?
Тя бе чаровница красива и много, много талантлива.
За режисьорите - опора. В централни роли без умора
превъплъщаваше се тя - ту във ФАТАЛНАТА ЖЕНА,
ту в девствената БЕАТРИЧЕ. Днес КЛЕОПАТРА се нарича
и със любимия умира. Утре се превръща във кумира
на верния Ромео - ЖУЛИЕТА. Днес е госпожица превзета,
утре в ролята на стара дама играеше актрисата голяма.
На наша и на чужда сцена Лисана бе боготворена.
Да, беше...!
Дойде "голямата промяна". Театърът излишен стана.
А киното бе просто глезотия. "Сега реформи правим ние.
Да се издържа и театър? Пари - изхвърлени на вятър!"
Вратата зад гърба ù хлопна. Остана Лиса безработна.
Пред храма свят на Мелпомена стои объркана, смутена.
- Ами сега? Какво ме чака? - нещастна Примата проплака,
изритана безцеремонно на Борсата - море огромно
от всякакви специалисти - и музиканти, и артисти,
миньори, художници, стругари, учители и майстори-сладкари... -
все безработни, прегладнели, отчаяни, обезверени...
Сега, защо ли да го крия, всеки се захваща с търговия.
Заложи Лиса при лихвари "Аскерите" си, три "Оскари".
С парите и с торба огромна започна търговия скромна
с чорапи, с ластици, бикини - все "вносна" стока, от чужбина.
Пътуваше до Истанбул, до Букурещ и до Кабул...
Наричаше това "турнета". Продаваше дори гърнета!
Но много скоро тя фалира, а работа не се намира.
Артистът все е без пари, а и на глад не се търпи.
Прости се с миналото славно, за Гърция замина нелегално.
И ето я в чужбина Лиса. Не ГАСТРОЛИРАЩА АКТРИСА,
а КОМПАНЬОНКА (с консумация) е бившата ни ПЪРВА ГРАЦИЯ.
И даже чух, че срам, не срам, в бардак играела КАНКАН...
Май разказът ми те смути? Защо ще се червиш пък ти?
Нима за Лиса те е срам? Та тя България представя там!
© Генка Богданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отново 4етох.Нешто ново няма ли?
-
Гени, страхотно е!
Много е забавно, поучително и развлекателно!
Много, много ми хареса!
Успех те желая!
Голяма майсторка си! -
Хеи ми много ми хареса!!!!
-
Благодаря ви, Водолейче, Ивон, Боромир, че отново сте с мен и моите стихове. Жалко, че темите носят белезите на "новото" ни време, които никак не са лицеприятни! Но истината си е истина. Тя трябва да се гледа право в очите. И особено творците не бива да й обръщат гръб.
-
Много е добро.... за съжаление... за съжаление. Майсторско написано, правдиво и трагично.
Какво остава за изкуството, освен да се превърне в халтура, търговия или проституция?... -
Чудесна басня в рими!
-
Много ценя твоето мнение и приятелската оценка за творбите ми. Благодаря ти! Приеми поздрав и от мен!
-
Еее, Браво!
И за позицията и за талантливото изпълнение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
