10.05.2012 г., 10:43

Зад чертата

792 0 11

ЗАД ЧЕРТАТА

 

         “Там ни чакат. Овъд не е друг свят,

           щом е заселен с обичани...”

                                             Светлозар ИГОВ

 

Пресичам битието.

Търся брод

през калните потоци с мътни гриви,

течащи сред това поле-Живот,

избирам пътя, както всички живи

и крача към последната черта,

прекарана открай докрай пред всеки

сред тръпнещия здрач на вечерта,

в която свършват време, дни, пътеки.

 

Край мен гъмжи човешкото море

– уж същото, а все по-непознато –

додето дойде време да се мре,

додето се изправим пред чертата...

Познавах всеки, тръгнал в пътя с мен

– съсед, роднина, близък и приятел;

днес крача сам и виждам изумен

как оредява покрай мен тълпата.

 

Не, не тълпата!

Тя е все така

площадно шумна, луд въртоп сред зноя,

но мътна, като придошла река,

и някак чужда, някак си не моя.

Защото в тая гмеж и водоврът

тъй редки днес са тези хора, дето

поеха с мен през времето на път,

пресичайки до мене битието.

 

Те минаха последната черта

и днес са спомен, днес са сянка бледа.

За тях по-рано падна вечерта,

която днес към мене вече гледа.

И аз оставах в пътя все по-сам,

днес все по-чужди покрай мене крачат –

тъй много скъпи хора днес са там,

че ми изглежда пренаселен здрачът,

 

а сумрачната равнина отвъд,

където става непрогледен мракът,

където ще завърши моят път,

не е тъй плашеща, щом там ме чакат,

щом там са тези, без които в мен

е неприветно пусто и безлюдно

и бавно гасне трудният ми ден,

и си отива времето ми трудно.

 

Светът зад камъка не е студен,

защото е с обичани населен,

защото там ни чакат някой ден,

а вече все по-малко дни разделят

полето до последната черта

от срещата с обичните ми, дето

погълна сянката на вечерта,

но съхрани завинаги сърцето.

 

Пресичам битието си. И тук

днес не по-малко скъпи с мене крачат,

но пътят към чертата стана друг

и друг – по-гъст и хладен! – стана здрачът.

И някога, в един далечен ден,

зад който битието ви изтича,

ще дойде времето за среща с мен.

Ще чакам там.

Защото ви обичам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !моите почитания!
  • Просълзяващо пишете, Г-н Чернев!Поклон!
  • Трогнахте ме, приятели. Благодаря на всички! По-леко става да се живее, когато човек усеща, че не е сам...
  • Колко е хубаво да вярваш, че има свят и в Отвъдното!

    И че любовта е тази, която ни събира - и тук, и Там...
    Поздравления за светлото послание, Поете!
  • Наистина, по-леко става всякое "умиране" след твоя стих.Запомнящ се, запечатващ се в сърцето...Напомня ми финалната сцена на филма "Гладиатор" с Ръсел Кроу.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...