10 мая 2012 г., 10:43

Зад чертата

793 0 11

ЗАД ЧЕРТАТА

 

         “Там ни чакат. Овъд не е друг свят,

           щом е заселен с обичани...”

                                             Светлозар ИГОВ

 

Пресичам битието.

Търся брод

през калните потоци с мътни гриви,

течащи сред това поле-Живот,

избирам пътя, както всички живи

и крача към последната черта,

прекарана открай докрай пред всеки

сред тръпнещия здрач на вечерта,

в която свършват време, дни, пътеки.

 

Край мен гъмжи човешкото море

– уж същото, а все по-непознато –

додето дойде време да се мре,

додето се изправим пред чертата...

Познавах всеки, тръгнал в пътя с мен

– съсед, роднина, близък и приятел;

днес крача сам и виждам изумен

как оредява покрай мен тълпата.

 

Не, не тълпата!

Тя е все така

площадно шумна, луд въртоп сред зноя,

но мътна, като придошла река,

и някак чужда, някак си не моя.

Защото в тая гмеж и водоврът

тъй редки днес са тези хора, дето

поеха с мен през времето на път,

пресичайки до мене битието.

 

Те минаха последната черта

и днес са спомен, днес са сянка бледа.

За тях по-рано падна вечерта,

която днес към мене вече гледа.

И аз оставах в пътя все по-сам,

днес все по-чужди покрай мене крачат –

тъй много скъпи хора днес са там,

че ми изглежда пренаселен здрачът,

 

а сумрачната равнина отвъд,

където става непрогледен мракът,

където ще завърши моят път,

не е тъй плашеща, щом там ме чакат,

щом там са тези, без които в мен

е неприветно пусто и безлюдно

и бавно гасне трудният ми ден,

и си отива времето ми трудно.

 

Светът зад камъка не е студен,

защото е с обичани населен,

защото там ни чакат някой ден,

а вече все по-малко дни разделят

полето до последната черта

от срещата с обичните ми, дето

погълна сянката на вечерта,

но съхрани завинаги сърцето.

 

Пресичам битието си. И тук

днес не по-малко скъпи с мене крачат,

но пътят към чертата стана друг

и друг – по-гъст и хладен! – стана здрачът.

И някога, в един далечен ден,

зад който битието ви изтича,

ще дойде времето за среща с мен.

Ще чакам там.

Защото ви обичам...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !моите почитания!
  • Просълзяващо пишете, Г-н Чернев!Поклон!
  • Трогнахте ме, приятели. Благодаря на всички! По-леко става да се живее, когато човек усеща, че не е сам...
  • Колко е хубаво да вярваш, че има свят и в Отвъдното!

    И че любовта е тази, която ни събира - и тук, и Там...
    Поздравления за светлото послание, Поете!
  • Наистина, по-леко става всякое "умиране" след твоя стих.Запомнящ се, запечатващ се в сърцето...Напомня ми финалната сцена на филма "Гладиатор" с Ръсел Кроу.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...